0 Flares 0 Flares ×

Петък – дъжд, сняг, студ – истинска Зима. Събота сутрин в София – ветровито; магистралата – побеляла от студ, отстрани натрупал 5см сняг. И все пак е слънчево, значи има надежда. Но щом минахме тунела на Витиня всички съмнения се разсеяха, там Пролета беше дошла (поне за онзи ден). Планът беше ясен. Стегите, аз имах своя проект, Кашка нейният си. Стегите от своя страна бяха очудващо сухи, почти нямаше мокро петънце за разлика от преди 2 седмици.

Кашка след загрявката мина “Първа Награда” и така си свърши работата за деня. “Първа Награда” е точно неин стил, може би най-ръбчестия маршрут на Стегите, мина го с лекота и доста стабилно. Дано това я накара да повярва повече в собствените си възможности и да се отърси от страха.

Аз обаче нямах този късмет. Продължението на “Фукушима” не ме пускаше. Още в края на миналата година реших да го катеря и си измислих много директен вариант, който включваше 2 доста трудни движения. Две много малки и болезнени хватки. Направо спираш да стискаш и пускаш хватките само от болка. Така след няколко неуспешни опита последното ходене (пред 2 седмици) си казах, че ако не успея да измисля друг вариант направо го зарязвам маршрута. Е, след доста оглеждане и “мислене” си открих нов много интересен метод – с хватка за палец, смени, скок и т.н. Вече нямах никакви притеснения, даже бях сигурен, че ще мина още следващия опит. Да, ама не…. По-същия начин с неуспех започна и тази събота, първия път паднах още в началото на пасажа – бях прекалено самоуверен. После дойдоха отново съмненията дали въобще ще премина днес. Такива мисли са 100% пагубни и на следващиа опит пак паднах на същото движение. Развързах се, и веднага тръгнах за нов опит (все пак първата част си е като почивка – 7c 😉 ). Този път вече бях доста уверен, направих движението, което предишните 2 опита ме спираше, после още едно и после – айде пак долу … просто се изпомпах. Сам станах жертва на правилото “Никога не тръгвай веднага, без почивка”. Следващия опит, след нормална почивка, всичко си дойде на мястото. За категорията бих казал 8a+ макар, че направих толкова много опита (повече от колкото на доста 8b-та), но вината си беше лично моя.

Към края на деня реших да пробвам и новия маршрут на Митко, вляво от Пумба. Бях “опипвал” хватките още когато се разработваше и после, когато го налепих, но нищо повече. Надявах се този маршрут да ми стане следващия проект на Стегите. Истината обаче е, че не съм никак обнадежден и надъхан. 100% е, че е напълно минаваем, но също така е и много ръстов според мен. За мен това е добре, но по-ниски хора, с извинение, ще го д..т доста. Хватки има , но стъпки почти никакви, и ако не можеш да използваш малкото единствени ще имаш голям проблем. Също така хватките на 2-та пасажа са  доста абразивни и ти не позволяват многобройно пробване. Аз лично не успях да направя сигурно само 2-3 движения, но то целият маршрут се върти около тях, така че не съм направил почти нищо. Но ще видим,  това ми е първото впечатление, дано се подобри впоследствие.

Засега въпроса е: А идващия уикенд къде? В какъв ли сезон ще се премени Баба Марта? А отговора е: Където и да е, само да има катерене.

Ру

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 Pin It Share 0 0 Flares ×