0 Flares 0 Flares ×

Средата на лятото е, обстановката е нажежена, а кодът е оранжево-червен. Жегата е непоносима, а отгоре на всичко контузия. Мда… бях забравил напълно какво е да имаш контузия… и то на пръст. Последните проблеми, които имах бяха с коляното преди 2 години, но в такива случаи винаги можеш да катериш и с един крак или поне да тренираш на кампуса. Докато да те боли пръст…. това си е истинска мъка, най-голямият страх на всеки спортен катерач. За мое щастие контузията ми не е голяма и след първоначалния момент на паника (“Как так, точно на мен ли се случи, точно сега ли?”), ударни дози мазила и лека почивка, разбрах, че макар и не на 100% ще мога да катеря по сравнително добри хватки на отверен хват (за нещастие все още не мога да си позволя на пречупвам и да хващам супер малки ръбчета).  В такива момент човек трябва да може да се нагажда. В моя случай това означаваше, че ще трябва да се откажа за известно време от Попфолк на Карлуково (който си е истинско изпитание за пръстите) и да си намеря друга цел. В този смисъл Голямата Дупка на Враца се оказа чудесен вариант. И наистина какво по-добро решение от това – там е почти целодневна сянка, трудните маршрути (поне наличните) са много надвесени с добри хватки и предимно за издържливост, и още от миналата година тече проект за екипиране на нови маршрути. Освен всичко това, възможността да пробвам отново Memento Mori ме глозгаше още от миналата година, когато лошото време прекрати надеждите ми. И така, още в края на юли се почна Врачанската сага. Първия уикенд мина с припомняне на маршрута и набелязване на нови линии за коване. От следващата седмица се почна, обикновено в събота малко катерене и после в неделя малко работа, това беше обичайната програма за уикендите. Като резултат вече има 3 нови маршрута, не много трудни, но интересни. На два от тях поработихме двамата със Сава Трендафилов. Това са Soul Fly и Arm The Homeless, първия около 6c+, късичък, но нетипичен за сектора, а втория около 7b, по дългичък, леко надвесен с постоянна трудност, на мен много ми хареса. Третия маршрут е на Митко Цолов, с участието пак на Савата и дори на Кашка. И тя усети за първи път какво е да държиш бормашина и да зачукваш анкери,  и в резултат доста й хареса и пак ще помага, само да има по-плочести линии. Този маршрут се оказа малко по-корав, около 7c, доста късичък и боулдърест, не е от най-привлекателните, но си заслужава, все пак скалата е такава каквато е и нищо не може (и не бива) да направим. И трите нови маршрута са на дясната отвесна част на Голямата Дупка и мисля, че така този сектор е максимално запълнен, може евентуално някое продължение в тавана да се пръкне след известно време. Междувременно винаги успявах да правя по 4-5 опита на Memento Mori на ходене. Няколко пъти бях много близо до успех, а други дори не можех да направя стартовия боулдър. Отгоре на всичко, някои уикенди беше като в Камбоджа, толкоз жега и влага, че направо не можеше да се диша. Но все пак от ходене на ходене виждах напредък и усещах, че при по-добри условия и с малко късмет успеха няма да закъснее. Така се стигна до миналата събота.  В началото не тръгна много добре, пак беше жега, но поне не толкоз влажно. Един път го разкатерих отново и почти бях изгубил надежда, защото едвам се движех по иначе не толкоз трудните места, но когато тръгнах после за истински опит пак паднах на същото последно движение както предишните пъти.  Знаех, че имам още само един опит за деня, а си бях обещах, че дори и да не стане отново и тази седмица, то това все пак това ще ми е последно ходене на Голямата Дупка, поне за известно време. Сигурно това ме е мотивирало вътрешно и този следващ опит се оказа последен и успешен. Така сагата ми с Memento Mori приключи, за щастие успешно. За самият маршрут няма какво повече да кажа от това, което съм описал в попредишен блог – маршрута си е все още все така хубав ;). Ала катерейки го освен огромно удоволствие получух и не малка доза огорчение, придружено с моменти на пълно отчаяние. На няколко пъти развръзвайки се след отново паднал на последното трудно движение бях готов да се откажа и да зарежа всичко. Така получих един добър урок, че когато много пъти падаш на едно и също място е хубаво да се опиташ да промениш нещо – я някакво прихващане, я ново стъпване, или въобще просто нещо (разбира се, ако маршрута го позволява).

Сега следва малка почивка от Голямата Дупка, но проектите там си чакат ли чакат, първо да се наковат, а после и да се изкатерят… и май ще стават все по-трудни и по-трудни. Снимките скоро…

Враца, там където и гарга не каца… само от време на време по някой проскубан хилядолетен сокол…

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 0 Flares ×