0 Flares 0 Flares ×

И тази катерачна календарна година е в своя край. Свършекът й оставя доста смесени чувства в мен. От една страна краят на каквото и да било винаги поражда едни носталгични настроедния и често чувство за неудовлетвореност. Но също така краят на всяка година означва началото на една нова, в която всички надежди се надигат наново и можеш да започнеш отначало на чисто.

А сега по-конкретно какво се случи през годината:

Януари – студ, зима, сняг – трениране. Февруари – бягство за седмица в Турция, перфектни условия и в резултат 1 8b, 5 8a (две от които onsight – с тях най си се гордея). Малко след това си довърших започнатия от 2012 проект Фукушима L2 – не много трудна линия 8а+ (може и малко повечко), но много интересен, техничен, напълно в стила на Стегите маршрут – не знам защо никой не иска да го пробва дори. Март, малко мартенско приключение в Гърция. Април, сезона започва – Люти Чушки Оригинал (8a) на Малката Дупка. Мисля, че ще стане една от класиките на обекта, заслужава го, но най-важното е, че вече няма изкуствено катерене на Малката Дупка. Следва трип до Франция. Първите две седмици всичко бе супер (2 8a+, 4 8a, едното onsight),  въобще Gorges Du Tarn стана един от топ обектите ми. И точно тогава всичко се преобърна – малко попрекалих с дупките за по един пръст и се контузих (за жалост дори все още не съм се оправил напълно). Следва дълга почивка. Юни и юли минаха в разкатерване на лесни неща, и 5 първи преминавния на маршрути на Кунино, които макар и лесни си заслужават. Август мина в опити и припомняния по проекти на Малката и Голямата Дупки, по които поради стила на катерене контузията не ми пречеше много. А също така и един “страхотен” уикенд на Тетевен (не бях ходил там от години), където минаването на Черна Котка 8a от втори опит и Бяла Котка 7c+/8a onsight ми възвърнаха надеждата и желанието отново за hard катерене. Септември с дългия си уикенд в началото беше идеален повод за Дряново, където за трите дена успях да мина 2 8a+ и 2 8a, но със сигурност ще трябва да се ходи пак, все пак El Nino е там ;). После настана дупка, макар и да бях много близо до пренинаване хем на Закуска за Шампиони на Голямата Дупка, хем и на Fire Stone L2 на Малката Дупка (първата част вече съм я минал около 10 пъти) все нищо не ставаше. После благодарение на Николай Петков добре, че се появиха доста нови маршрути  – няколко на Малката Дупка и цял нов секто на Стегите. Така  октомври и ноември минаха предимно в катерене на Стегите 2. Към края на ноември навестих отново след доста години Табачка ( и сега имам още няколко проекта за догодина). Накрая дойде декември, с доста студ и неприятности. И точно, когато най-малко очаквах, при последното ни ходене на Стегите, минах La Rumba, проекта започнат от Митко Цолов (предполагам го кръсти на мен, защото много пъти докато си нямаше име все аз го катерих). Стана наистина неочаквано, знаейки си опитите от предишните пробвания.

[print_gllr id=1020]

Та в крайна сметка като гледам какъв ми беше план-проекта за 2013 виждам, че не съм изпълнил голяма част от намеренията си. Контузията наистина си е основателно оправдание за това, но някак си това не ме спира да се чувствам неудовлетворен. Сега всички проекти от тази година ще отидат за другата, което от друга страна не е толкоз зле, то просто означава, че следва супер много катерене, а аз точно това искам.

В крайна сметка ето и малко цифрички :

  • 1 8b+
  • 1 8b
  • 5 8a+
  • 15 8a (3 onsight)
  • 6 7c+ (4 onsight)
  • 16 7c
  • 12 7b+
  • 10 7b
  • и още доста по-лесни

По-важното е, че и тази година успях да стигна минимума си от поне 100 нови изкатерени маршрута (без значение от категорията). Не е чак толкоз зле за 36 годишен чичко, на пълен работен ден, а?

Весели празници и … Keep fighting …

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 Pin It Share 0 0 Flares ×